Когато през зимата на 2014/2015 посетих Драгоманското блато докато още беше в сняг, Чепън планина ми привлече вниманието повече, от колкото самото блато. Само си представях каква гледка се открива от нейния връх към Драгоманското блато. За това си обещах, че стопли ли се, ще нарамя раницата и камерата и ще я изкача, за да се насладя на гледката и да снимам.
Чепън планина се намира на около 15 км. от гр. Сливница и на 44 км. от гр. София. Центърът за опазване на влажните зони „Драгоманско блато“, който се намира в покрайнините на града, при отбивката за Драгоманското блато е добра отправна точка за изкачване на планината. От там поех по пътя, който минава малко по-нагоре и така започна моето изкачване на планината. Целта ми беше да стигна връх Петровски кръст, който е на надморска височина 1206 метра. Това са неговите GPS координати 42.9475,22.959722
Пътя до върха има маркировка, а и ясно изразена пътека. Така, че вероятността да объркате пътя и да се изгубите, е доста малка, освен ако не виждате за първи път планина 🙂
Пътят на места е доста каменист. За това е препоръчително да имате здрави обувки. Дами, не тръгвайте с токчета, защото горе МОЛ няма, а е добре и да слезете после – по възможност, обути 🙂
По пътя към върха може да се насладите на невероятни гледки. От ляво ви се открива страхотна планинска гледка, а някъде в далечината, гледката стига до съседна Сърбия.
Пътят на места е стръмен. Ако сте неопитен планинар като мен, ще ви се налага честичко да почивате. Пътят до върха е горе долу 2 часа. Аз успях да го взема за час и половина. Добре, че съм вече непушач, защото на места доста се задъхвах.
Виждате ли това връхче …. не, това не е върха, а просто било. Върхът е зад това било на още около час път 🙂
Ето това вече е връх Петровски кръст. Ооооще малко и си там 🙂
След около час и половина с голям кеф открих, че на върха има пейка с изглед към Драгоман, на която човек може да поседне и … подремне 🙂 На пейката има надпис, който твърди, че тук Цар Борис 3 е спирал да почива. Е, щом е спирал тук, спрях и аз да почина 🙂
От тази позиция спокойно се вижда местността Три уши, където през 1885 година е изкована българската победа на България срещу Сърбия в Сливнишката битка.
На върха има старинен оброчен кръст, който е дал и днешното му име. Според легендата той е поставен тук от роднини на драгомански чорбаджия на име Петър, който по турско време е отвлечен и убит на върха от разбойници.
В древността на върха е било изградено светилище на бог Сабазий, останки от което личат и до днес. В скалата има изсечени купи за събиране на кръвта при жертвоприношенията, както и издълбани надписи на латински.
Бях пристигнал сравнително рано за залеза, заради който се изкачих. За това обиколих върха и огледах склона му от към Драгоманското блато, в търсене на добра позиция за снимане. Намерих добра такава, слязох по склона внимателно, разпънах техниката и зачаках слънцето да слезе ниско.
Това е крайният резултат от цялото пътуване. Бях предвидил перфектно ъгъла на светлината, идваща от залеза, сянката, която хвърля планината точно до пътя и преди блатото. Успях перфектно да обхвана цялото блато. Надявам се да ви хареса и на вас. Кликнете за пълен размер 🙂
