Днес докато се връщах от зъболекар, седнах на едно кафе в така наречения “аквариум” за пушачи за да премахна гадния вкус от устата си с едно кафе. Насреща възрастна жена искаше стотинки за хляб. Млад мъж в балтон мина покрай нея. Тя отправи молбата си за милостиня. Той я подмина, но след 5 метра спря. Като, че ли нещо извика в него. Огледа се и видя, че до него има закусвалня в която се шмугна бързо. След около 2-3 минути излезе добре облечена жена на средна възраст с найлонова торбичка със закуски, която я връчи на просещата жена. След по малко от секунда същия млад мъж с балтона излезе също с найлонова торбичка и също я връчи на гладната просеща жена. Всичко стана толкова бързо, че първия човек, жената която даде торбичката на просещата жена, се спря и се загледа в младия мъж с балтон след нея. Стори ми се, че го поздрави с усмивка, обърна се и закрачи бързо в едната посока. Просещата жена им благодари с нещо като “Да сте живи и здрави”, а младия мъж с балтона бързо се обърна и продължи в противоположната посока.
Жената остана по средата и оглеждаше двете торбички, очи пълни с надежда и радост, че поне днес тя няма си легне гладна. Допих си кафето и станах. На закусвалнята нямаше стикери “Висящи закуски”. Влязох и си купих минерална вода. Попитах “Приемате ли поръчки за висящи закуски”, отговориха ми отрицателно.
Прибрах се и направих кратък извод: Милосърдието и състраданието не са продуктови качества на инициативи, кампании или facebook призиви. Човек или ги притежава или не.
