11

Как спрях цигарите и какво ме мотивира

Изминаха 6 месеца откакто спрях цигарите.

Как спрях цигарите

Все едно беше вчера, когато хвърлих последната празна кутия от цигари в кошчето и поех смело към моята лична борба с тютюнопушенето.

На 28 години съм и пушех активно от 13 годишен. Да, точно така – 13 годишен. Както и да го смятаме, това са едни активни тютюнджийски 15 години. В продължение на 15 години всеки ден по една кутия от 20 къса цигари.

Както всички други и аз започнах като учиник от чисто любопитство. Тогава по-млад, по-активен и … по-глупав. Вярвах, че аз съм силния и винаги ще мога да оставя цигарите когато си поискам. Спортувах активно, дробовете ми бяха все още чисти, бях по-силен от тютюна.

През годините обаче стана така, че вместо аз да имам власт над цигарите, те придобиха власт над мен. Опитах се няколко пъти да ги спра, но те се връщаха с по-голяма сила и ме завладяваха още повече.

Сутрешното кафе не минаваше без минимум 3 цигари. След всяко хапване, усещах още един незадоволен апетит – апетитът към никотина. Хайде сега една цигара да запаля след хапване. На всяко питие отделях поне още 2-3 цигари. Какво по – хубаво от това. Да си сипеш и да запалиш блажено.

Един ден обачи си казваш „Стига толкова. 15 години пушиш бе, келеш. Време е да спреш“.

Защо да спирам? Дааам, здравето. Сега ще кажете „Е, айде сега… здравето. Аз колко случай знам на непушачи, починали от рак на белите дробове“.  Съгласен съм. Аз също знам за такива случай, но не става дума за това, че като спреш да пушиш, ще станеш безсмъртен.

Става въпрос за това как се чувстваш и как гледаш на себе си.

Пушенето откровено ми пречеше. Постоянно лош дъх, въпреки устната хигиена която спазвам, задъхвах се по стълбите. Аз съм хипертоник, следователно цигарите влияеха лошо и на кръвното ми. Те ми пречеха да усетя истинския вкус на виното и да се насладя максимално на храната.  На последно място, но не по важност – точеха ми здраво джоба.

Един ден толкова лошо се напиваш, че на следващия ден установяваш, че си свършил цигарите, но те мързи да идеш да си купиш.

И така започна моята борба с тютюнопушенето. Кой каза, че мързелът е вреден? 🙂

Вечерта бях у приятели и гледахме откриването на световното по футбол в Бразилия. Пийнахме, а някои препушихме сериозно. На следващия ден започна моята никотинова борба. На следващия ден не си купих цигари, а на по – следващия реших също да не си купя.

Без таблетки, без никотинови дъвки, без каквото и да е било – аз бях въоръжен единствено с моята воля в борбата с никотина.

И така започнах ден след ден да зачерквам на календара поредния победоносен ден. В началото зора беше да мине седмица. После станаха две. Повярвайте ми, пушеше ми се зверски. Катранът ми напомняше за себе си на всяка минута. Трябваше ми стимул. Трябваше ми нещо, което в такива моменти да ми помага да поддържам волята си над тютюна.

Всеки път, когато усещах жажда да запаля цигара, аз отварях следния списък и го прочитах целия.

Какво се случва с тялото ни когато спрем да пушим?

  • 20 минути – Кръвното налягане, пулса и температурата в дланите и ходилата се нормализира.
  • 8 часа – Количеството никотин в организма ви ще намалее до 6.25%.
  • 12 часа – Количеството кислород в кръвта, както и количеството въглероден окис ще се нормализира.
  • 48 часа – Увредените нервни окончания започват да регенерират. Обонянието се нормализира. Никотиновият глад предизвиква силно раздразнение.
  • 72 часа – Цялото ви тяло ще бъде 100% чисто от никотин и повече от 90% от никотиновите метаболити (химикалите, на които се разгражда никотина) ще са изхвърлени от тялото, чрез урината. Алвеолите започват да се отпускат. Дишането става по-лесно и капацитета на дробовете се увеличава.
  • 5-8 дни – Средният бивш пушач ще изпитва средно по 3 пристъпа на никотинов глад дневно. Макар минутите да ви се струват като часове, е малко вероятно тези „пориви” да продължат повече от 3 минути.
  • 10 дни – Броя пристъпи на никотинов глад намалява до 2 на ден, всеки по-къс от 3 минути.
  • 2 седмици – Отказването на тютюнопушенето е стигнало до етап, в които пристрастеността започва да губи психологическия двубой. Кръвообращението във венците и зъбите е сходно с това на непушач
  • 3-12 седмици – Рискът от сърдечен удар намалява. Капацитета на белите дробове продължава да се увеличава. Кръвообращението значително се е подобрило. Хроничната кашлица (ако е имало такава) вече е изчезнала.
  • 1-9 месеца – Признаците на задъхване и умора, причинени от тютюнопушенето са почти незабележими. Цялостният тонус на организма се е покачил значително.
  • 1 година – Рискът от сърдечни заболявания и инсулт е по-малко от половината от този на пушач.
  • 5-15 години – Рискът от инсулт е същият като при непушач.
  • 10 години – Шансът за диагностициране на рак на белите дробове е от 30% до 50% от този на пушач. Рискът от смърт поради рак е с 50% по-нисък, ако сте били среден пушач. Рискът от рак на панкреаса е намалял до нивата на непушач. Рискът за развитие на диабет е равен на този на никога непушил.
  • 13 години – Рискът за загуба на зъби е равен на този при непушач.
  • 15 години – Рискът от сърдечни заболявания е равен на този при непушач.
  • 20 години – Рискът от смърт, причинена заради тютюнопушене е равен на този при никога непушил.

Това наистина ме мотивираше да продължа напред. По това време аз тренирах активно, тъй като се борех с излишните си килограми и се опитвах да вляза в добра физическа форма. След кратко време установих, че капацитетът ми на дишане се е увеличил с близо 20%. Това моментално се отрази на тренировките ми. Спрях да се задъхвам от малки физически натоварвания и кръвното ми се нормализира не след дълго. Обонянието ми се изостри, а вкусовите ми рецептори станаха по-чувствителни. Усещах храната и напитките по един доста по – приятен начин.

След като зачеркнах първия месец от календара, бях много горд със себе си. Нямаше място за колебание или дори да допусна да се откажа – продължих смело да зачерквам дните и през втория месец. И така трети, четвърти …. на петия месец спрях да драскам по календара. Вече беше изминало доста време. Бях абсолютно уверен в себе си и усещах, че вече имам пълен контрол над себе си.

Това нямаше как да не се отрази на бюджета ми. Пресметнах, че ако в продължение на около година не пуша, ще спестя достатъчно за да осъществя една своя детска мечта. Без да се колебая, преминах към нейното реализиране и така закупих моя първи професионален фотоапарат Sony A6000. Това мое ново хоби погълна всичките ми мисли през свободното си време и още повече ме отдалечи от мисълта за цигарите.

Днес вече почти не се сещам за цигарите. Моите приятели пушачи не ме изкушават или дразнят, а цигарения дим не събужда никотинов глад у мен. Дразни ме  просто защото смърди и се попива в дрехите и кожата ми, а след като се прибера, смърдя на пепелник.

Все пак, борбата продължава. Случва се понякога спонтанно да се пробуди нещо в ъгъла на съзнанието ми и да се опита да ме накара да запаля отново. За щастие този бегъл вътрешен импулс остава нечут. Понякога сънувам, че запалвам цигара и в просъница се стряскам.

Спирането на цигарите в моя живот е една малка голяма лична победа. Доказателство, че имам пълна власт над себе си и мога да се преборя с всичко.

Защото който може да промени себе си, той може да промени света.

Constantine Bachvarov

  • Дано повече хора последват примера ти. И…отлични аргументи в подкрепа на спирането на дименето, Браво.

    • Надявам се поне един пушач да се надъха от моята история и да предприеме мерки срещу цигарите 🙂

      • Д.

        Май това съм аз. Преди време прочетох твоята история в фейсбук и остана в съзнанието ми… Не пуша от много дълго време даже може на някой да му се стори смешно, но от година и половина пуша и то в началото по кутия на ден, че и отгоре и съм се опитвала да спра и не можех… Но сега сериозно съм се заела и от една седмица не съм палила и мисля да продължа, а не като предния път – два месеца не пуших и накрая пак по най-малко 10 на ден. 🙂

        • Истината е, че цял живот ще ни се допушва от време на време. Просто е неизбежно. Това е постоянна битка в съзнанието между волята и навика към никотина. След години битката става рутинна на подсъзнателно ниво и по-лесно се справяш с никотиновите импулси. Просто спира да ти прави впечатление.

  • Поздравления! Аз също ги отказах от раз и наистина са трудните първите 2 седмици, после всичко лека полека утихва и сега ми е най-гадно когато около мен се пуши и смърдя на ла***. Дори ми дразни на гърлото ако около мен се пуши яко както преди 3 дни от 8 човека на масата само двама не пушихме. И като е на маса имам чувството, че се надпреварват кой ще изпуши повече цигари. Пуших ги 5-6 години. Не пуша от 5 мисля….вече забравих коя година точно ги оставих, но помня датата 7 срещу 8 март. 🙂 Всеки може да спре цигарите стига да иска !:)

  • Pingback: Как отслабнах и си върнах формата()

  • Пуша от близо 20 години, последните 10 – интензивно. А последните няколко години наддавам и килограми… Мъчат ме същите мисли, като тия дето си описал, та се чудя: напоследък започнах да хъркам, като дъскорезница, мисля, че е и заради цигарите, и заради килограмите. Имаше ли нещо такова при теб и въобще – как беше с хъркането? =)

    • Аз също хърках доста. След като намалих килограмите и спрях да пуша, хъркането ми почти е елиминирано 🙂

  • Даниел

    Няма какво повече да кажа,което би било по-различно от долните коментари.Отлично написана статия,ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!
    Другата,относно тренировките също е страхотна,просто начинът,по който пишеш е много оригинален и супер свеж,наистина дават огромна мотивация тези статии!Само като ги прочетох изникна в съзнанието ми въпросът “А какви би било ако и аз последвам примерът му,млад съм,на 20 години съм,само от 4 години пуша,слаб съм,даже би трябвало да ми е по-лесно…?”
    Благодаря ти,дано възможно най-много хора последват примера ти,аз лично смятам да го направя!

  • Elena Terentova

    Харесва ми историята ти! Браво! И аз се опитвам да ги откажа след 11 години интензивно пушене, но вече усещам, че ми пречи и трябва промяна! Едва втори ден ми е без цигари, но няма да се предам! Силна воля и напред! Успех на всички и благодаря на Константин 🙂

  • Пламен Герганов

    Поздравления! Аз също спирах цигарите на няколко пъти за години. Първия път за 14 години, после за 5. В момента не пуша от месец и нещо. Имам усещането, че пушенето при мен е просто заместване на някакво действие. Свикнал съм постоянно да върша нещо. Сега наблягам постоянното вършене да не е свързано с компютър и мобилни устройства.