Първообраза на добрия старец можем да търсим още в древните богове – северния Один, гръцкия Посейдон, римския Нептун… В славянската традиция това е богът на слънцето – Даждбог.
Но най – близка до нас остава легендата за Свети Никола. Той е роден през 280-та година Патара – Ликия, Мала Азия (днешна Турция). Едва 30-годишен става епископ на град Мира (днес гр.Демре, Турция). Легендата разказва, че той е бил благороден човек, който е бил много мил с децата и е използвал наследеното си богатство за да помага на бедните. Има една забележителна история как свети Никола помага на 3 жени с пари за зестра и така ги предпазва от проституция.
В почит на неговата щедрост е останала традицията хората да си разменят подаръци на 6-ти Декември – деня на светеца.
В началото на XVII век холандски преселници в Северна Америка основават колония – Ню Амстердам (днес Ню Йорк). Те привнасят холандската традиция при честването на празника, и така от англоезичното Сайнт Николас и холандското Синтер Клаас се получава днешното Санта Клаус – Дядо Коледа в англоезичния свят.
Модерният Дядо Коледа е роден от въображението на Клемент Кларк Мур през 1822 година. Той бил силно образован човек и поет от Трой, Ню Йорк. Мур пише поемата “Гостуването на Св. Никола“ , коледна приказка, подарък за неговите деца.
Клемънт Кларк Мур
1779–1863
Нощта преди Коледа
Нощта преди коледа..
Навън бе сковаващ студ, снежинките танцуваха из въздуха като малки ледени принцеси а луната грееше над тях като тяхна майка.
Вътре в къщата бе топло, огънят в камината бе толкова радостен и играеше осветявайки стаята като мъничко слънце..
По-навътре в стаята блещукаха малки разноцветни лампички окачени върхо голямо борово дърво което се издигаше от пода, та чак до тавана, бе накичено с най-различни играчки.. виждаха се мечета,зайчета,котки и кристални топчици.
Пухкавите герлянди увиваха Коледната елха като лиан голямо и величествено дърво.
На масата до елхата бе оставена паничка с шоколадови сладки и чаша топло прясно мляко, навярно дар към Дядо Коледа,като знак за благодарност за прекрасните подаръци, които ще им поднесе.
Цялото семейство бе заспало като изведнъж над небето се извиси голяма синя блестяща диря, която приличаше на хиляди красиви диаманти.
Керемидите по покрива потропнаха ,когато там се приземи голяма шейна с един дебел старец с червян костюм и дълга снежно бяла брада, шейната бе оправлявана от големи и сълни, но на глед мили и сладки елени.
В шейната се простираше огромен червен чувал , отгоре му се подаваха няколко плюшени мечета, пластмасови камиончета и др.
При слизането на големият мъж керемидите изтропаха още по силно и малката Лиза се сабуди с блещукащи и радостни очи.
Взе малкото си плюшено мече и тръгна към първият етаж.
През това време дебелакът скочи в комина и се озова точно доло, странно огънят който до преди малко бе толкова разгорещен сега бе изгаснал, навярно за да може дядото да мине без никакви проблеми.
Тъкмо когато се беше навел и оставяше подаръците под елхата Лиза влезна в стаята и го видя
– Боже, Дядо Коледа ти ли си? -възкликна тя. Големият ми брат каза, че не съществуваш,но аз вярвам, вярвам!! Това си ти.. ти си! -продължи да се радва малкото момиченце, като очите и всякаш грееха и осветяваха красивото й личице.
-Аз съм, но не бива да казваш на никой.-отговори й Дядо Коледа..- Идвам от много далеч за да oставя подаръци на теб и на хиляди други послушни дечица.
Той я хвана за ръката и я заведе на покрива, откъсна едно малко звънче от юздите на елените му и го пъхна в джоба на хавлията й.
-А сега върви да си лягаш, и запомни аз винаги ще радвам децата с подаръци по Коледа, и когато започнеш да губиш вярата си виж звънчето и се сети за мен.
Лиза се усмихна и старецът изведнъж изчезна.
Тя се озова пред елхата, подаръците стояха там и едвам се сдържа да не ги отвори, но си спомни за Дядо Коледа и отиде към стаята си.
Влезе и затвори вратата , когато сваляше хавлията си звънчето се търкули по земята,но тя не го забеляза и си легна.
На сутринта отвори очи, стана и без търпение облече хавлията си ,но когато бръкна в джоба й за да види звънчето него го нямаше..
-Явно е било сън.. жалко! -каза си тя и усмивката от лицето и някак отслабна.
Вървейки към вратата нещо я ободе по крачето и тя се спря, наведе се и видя красиво златно звънче.
-Знаех си ! Истина е ! – възкликна тя- взе звънецът и го пробра в шкафа.
Така години след години, тя продължаваше да вярва.. а когато вече имаше свой деца тя предаде вярата на тях.
В поемата, той изобразява един закръглен, дребничък като елф Дядо Коледа, който идва на шейна от Севера, дърпана от малко еленче. На лунна светлина в дните преди Коледа, той ходи от покрив на покрив, тихичко се спуска по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите по камината чорапи.
Клемент Мур познавал добре холандския, немския и скандинавския фолклор, а поемата му за Saint Nicholas всъщност се базира на холандската традиция за Sinter Klaas, която се спазвала на 24 и 25 декември.
Неговото описание на дядо Коледа е взето назаем от тевтонските и норвежките легенди за палавия, но добродушен герой, който е в центъра на зимните празници по тези земи, които имали езически произход.
Въпреки че Мур написал разказа си за забавление на своите деца, той бил публикуван след година в местен вестник, без да се посочва, кой е авторът, и оттогава многократно е излизал със заглавие “Нощта, преди Коледа”. Тази приказка, плод на чисто въображение, но все пак свързана със старата холандска традиция за Sinter Klaas , става една от най-популярните и обичани традиции на американската култура и в целия свят.
Митът за дядо Коледа не стига дотук. През 1939, кратка история, написана от Робърт Мейс разказва за гальовния Рудолф, еленче с червен нос. Десет години по-късно, този разказ е превърнат в песен от Джони Маркс. Днес тя е една от най-обичаните коледни песни.
Има още няколко варианта на легендата за дядо Коледа. Роденият в Германия, но живеещ в Ню Йорк карикатурист Наст, прави в един местен вестник смешни рисунки на добродушното старче, но вече с нормален ръст, с бяла брада, закръглено тяло и одежди от червен сатен, с бял хермелин, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. Наст нарисувал също и дома на дядо Коледа с малка работилница за играчки, които се намирали на Северния полюс. Дядо Коледа имал голяма книга, в която записвал, кои деца са били послушни през годината и кои – не!
Финландците разказват, че добрият старец живее в Лапландия на върха на планината Корватунтури.
