В началото на далечната 2013г., когато бяха зимните протести, седнах за миг пред монитора и се замислих: А аз какво искам? Срещу какво протестира душата ми, съзнанието ми, съществуването ми, философията ми. Всички помним февруарските протести през 2013г. Няма да навлизам повече в тези дълбоки води, тъй като в един друг пост споделих, че до колкото мога, ще бягам от тези теми и дискусии. И все пак. През онзи февруарски ден седнах и на един дъх написах всичко, което аз бих искал поне малко да се промени у българина.
Защо?
Защото съм твърде убеден в себе си, че промяната на всяко едно общество започва винаги от теб, от мен, от човека отсреща или човека зад теб. Човека в автобуса, човека в магазина, човека на касата, човека в ресторанта. Защото вярвам, че национална култура не се гради или унищожава от правителства, убеждения или политически течения. Вярвам, че всеки човек носи своя идентична и уникална култура. А когато тя е част от националната такава, то ние я сформираме. Защото обществото е основа на всяка държава, националност, бит и култура. И именно от там трябва да започнем. Всъщност ….. трябва да започнем от себе си.
Далеч съм от мисълта да омаловажавам протестите у нас или че те не трябва изобщо да се състоят. В България протестът, като форма на гражданско изразяване и изпращане на послание към властта, е единствения почти ефективен начин. Протестите трябва да ги има, стига те да са състоятелни, ясни, конкретни и мирни.
А ето и за какво конкретно говоря. Може би е много, а може би е твърде малко дори. Към днешна дата, когато пиша тази статия, успях да изровя архива във Facebooк и да го споделя тук с вас.
Преди малко написах защо не съм на този протест. Сега ще ви кажа срещу какво протестирам аз:
– Протестирам срещу хората, които винаги искат да минат тънко
– Протестирам срещу хората, които винаги се опитват да измамят другите
– Протестирам срещу хората, които си изхвърлят боклука през терасите
– Протестирам срещу хората, които си хвърлят отпадъците и фасовете през прозорците на колите
– Протестирам срещу хората, които пребиват своите сънародници
– Протестирам срещу хората, които укриват данъци
– Протестирам срещу хората, които рушат българското наследство
– Протестирам срещу хората, които замърсяват и унищожават българската природа
– Протестирам срещу хората, които не пазят чисти автобусите на градския транспорт
– Протестирам срещу хората, които отиват на футболни срещи само за да хвърлят бой срещу други
– Протестирам срещу шофьорите, които ежедневно премазват пешеходци
– Протестирам срещу хората, които заснемат с телефони горящи вагони с хора, вместо да се притекат на помощ
– Протестирам срещу хората, които не искат да учат и работят, а се оплакват цял ден, че държавата им е длъжна
– Протестирам срещу хората, които пишат гнусни лъжи и унижения в жълтата преса
– Протестирам срещу хората, които не изпращат DMS SMS за помощ, но споделят картинки и си мият съвестта с това
– Протестирам срещу хората, които бият съпругите и децата си всяка вечер, когато се напият у дома
– Протестирам срещу хората, които си изхвърлят разваленото кисело зеле пролетта и после говорят как държавата им е отново виновна
– Протестирам срещу хората, педофилстват в домовете за изоставени деца
– Протестирам срещу хората, които пряко лъжат и мамят потребителите в офисите си
– Протестирам срещу хората, които не пишат на кирилица, а пишат на shliokavica
– Протестирам срещу хората, които си паркират автомобилите върху зелените площи между жилищните блокове
– Протестирам срещу хората, които не желаят да почистят снега пред входа на жилищния си блок, офис или магазин
– Протестирам срещу хората, които почитат народната простотия, но не и народното творчество
– Протестирам срещу хората, за които законите по пътищата не важат
– Протестирам срещу хората, не правят място на възрастен човек в автобуса
Сигурно има още страшно много, но това е срещу което аз най – силно протестирам и винаги ще го правя. Докато българският народ промени манталитета си.
А сега който иска да заповяда да ме бичува.
