Ако обичаш да четеш лични блогове, то е почти невъзможно да не си попадал на Блогатство и Пламен Петров.
Когато преди няколко години започнах да чета блога му, а по – късно и да го следя във Facebook, си казах, че аз задължително трябва да се запозная с него. И така един слънчев летен ден в София, ние се запознахме и аз наистина видях, че виртуалното му присъствие напълно отговаря на реалността. Казвам го, защото много често се сблъсквам с хора, които във виртуалния свят се представят за едни, а в живота, се намират в едно друго крайно агрегатно състояние, което обикновено е разочароващо. Докато при Пламен не беше така.
Ако следите профила му във Facebook, няма как да не сте се сблъсквали с три основни негови характерни facebook черти: Мусака, Котенца и Левски. И разбира се, с колоритните вицове и често проницателни статуси, лично изразяващи виждане относно българската реалност. Истински естет на женската красота и ценител в кулинарията. Мога още много да пиша за него, но предпочитам да предоставя на Вашето внимание 12-те въпроса, които му зададох и това, което той ми сподели. Приятно четене 🙂
1. Здравей, Пламен. Опиши се с три кулинарни рецепти, три музикални групи и един футболен отбор.
Почти никога не готвя по рецепта, но три от най-любимите ми ястия са капама (която всеки път правя по различен начин), мусака (която никога не готвя аз – по необясними причини) и свинско с кисело зеле. (Последното ястие е най-честата причина съпругата ми да ме боготвори… но не и единствената).
С музикалните групи ми е лесно да кажа коя за мен е №1: Pink Floyd. Вече 30 години…
Другата много любима (пак от три десетилетия) е Deep Purple. За третото място, обаче, кандидатите са много… За да не изглеждам съвсем ретро, може би ще посоча Linkin Park – почти няма тяхна песен, която да не харесвам (не само като музика – но и като текст… аз много държа и на това).
Най-лесно (но и най-тежко – точно в този момент) ми е да посоча любимия си отбор – Левски. Както навремето ме описа накратко един мой приятел, аз съм прост и сантиментален… И ми е късно да се променям. (Още повече, че не го и искам – поне в това отношение).
2. Ти си собственик на един от най – мъдрите и поучителни блогове. Кога започна и защо?
Благодаря за комплимента, но не мисля, че е точно така – и не го казвам от куртоазия. Блогът винаги е отражение на неговия автор, а аз не се считам нито за мъдър, нито за поучителен. (Засега).
Blogatstvo.com е онлайн вече повече от 4 години. Първата ми публикация е с дата 11 май 2009 – неслучайно избрах празника на Св.Св. Кирил и Методий (по стар стил) за този символичен старт.
Малко хора знаят, обаче, че още 2-3 години преди това имах личен сайт – Plamway.com – който на практика си беше блог. Но в един момент просто загубих ентусиазъм да занимавам света с личните си работи и първия ми блог постепенно отмря…
Започнах – и в двата случая – защото просто „шило в торба не стои“. Много ми е трудно да съм просто „кибик“ в тоя живот и да наблюдавам какво се случва около мен без да участвам на първа линия. Овните сме така… винаги на огневия рубеж… А блогърството си е битка.
3. Може ли да се печели от блогване?
Може и да може… но поне в България, повечето блогъри го правим преди всичко за чест и слава. Аз лично никога не съм го правил с такава цел, а и блогът ми не е толкова комерсиален. Постъпленията ми от реклами са съвсем скромни и по-скоро бих казал, че блогът е на самоиздръжка, но нищо повече…
В преносен смисъл, „печалбата“ от един блог може, обаче, да бъде и нематериална. Предполагам, че за толкова години съм спечелил все пак някакво уважение и признание у някаква част от читателите ми – но и това не ми е първа грижа.
Истината е, че пиша предимно за себе си. И понякога е доста полезно да се върнеш назад и да видиш как си разсъждавал преди време…
4. Сблъскваш ли се често с хейтъри в своя блог? Как се справяш с тях?
Да си призная – откровено хейтърските коментари в блога ми не са чак толкова много. Което на моменти даже малко ме притеснява… (но да не дърпам дявола за опашката).
В началото приемах такива коментари много „навътре“. После осъзнах, че няма начин да се харесам на всеки и че има хора, които са толкова объркани и/или самотни, че плюенето и злобата ги поддържат по някакъв начин живи… (Горките!).
Вече подминавам с мълчание безсмисления „хейт“, но не се пазя от градивната критика и когато преценя, че има смисъл да обясня мотивите си – го правя.
Много често хората просто са разбрали по свой си начин написаното от мен – въпреки че аз съм имал предвид нещо съвсем различно. Но и без това не може…
5. Блогърството отива ли си или трябва да се даде път на младите в блог пространството?
Въпросът е малко странен… по-скоро това са си два съвсем отделни въпроси…
Доколкото блогърството е точно начин да бъдеш нещо повече от страничен (и безмълвен) наблюдател – блогърството не само, че не си отива, но и ще става все по-актуално. Под една или друга форма, разбира се… (примерно, все по-разрастващите се видео-блогове).
Колкото до „млади“ и „стари“, както в политиката, така и в блогосферата е по-добре да се чуват най-различни гласове. Всеки има това право, а и за всеки блог си има читатели… (освен за скучния).
6. Сподели 3 златни правила на начинаещите блогъри.
Не знам дали са златни или платинени, но поне според мен, тези правила са общовалидни – както за блогърите, така и за всеки пишещ:
1. Бъди честен. Със себе си – и със читателите си. (Иначе много бързо ще те разкрият…).
2. Бъди интересен. Излез от утъпканата пътека – и проправи своя. (Иначе няма да те запомнят…)
3. Вдъхновявай. (Иначе просто няма смисъл…)
7. Довърши изречението. Перфектната жена трябва да може да прави ….
Мусака, разбира се! Въпреки, че перфектни жени няма… нито пък мъже.
Търсенето на съвършенството е може би най-благородната причина за човешкото съществуване. Но да вярваш, че си го намерил – или постигнал – пък е най-глупавата човешка грешка…
8. Кога ПФК „ЛЕВСКИ“ ще станат шампиони в „Шампионска лига“?
Много е вероятно никога. Но това не е проблем за нито един истински левскар…
То е все едно да не обичаш жената до теб, щото никога не е била първа на конкурс за мис. Или пък все е била втора… или извън класацията.
В повечето клишета винаги има много истина, а в клишето за „синята идея“ е истината за хората като мен, които обичат „сините“ – но не заради титлите, купите и сухата статистика. Това е нещо, което или чувстваш със сърцето си – или никога няма как да разбереш.
9. Имаш ли похотливи мисли за майката на Марк Зукербърг и защо?
Не съм сигурен как изглежда въпросната дама, но вместо да я шляпна по задника – по-скоро бих й стиснал ръката. Не са много хората, които си дават сметка колко много промени живота ни Facebook (не казвам, че е само за добро – но и не е само за лошо).
Благородно завиждам на нейния син затова, че – макар и толкова млад – вече е успял да остави своята следа във Вселената. Тази следа, за която говори и вездесъщия Стив Джобс…
(Повечето хора няма да имат този шанс и това е безкрайно тъжно).
10. Мусака или Шкембе чорба?
А защо или?! Аз по душа съм дзен-будист (по фигура май също) и не намирам противоречие в подобни дилеми. За всяко нещо си има време и място – стига да има и мерак. Без мерак, нито мусаката, нито шкембето ще са ти вкусни…
11. Голям си пич и обичаш да пишеш за личностното израстване. Сподели 3 личности, които те вдъхновяват.
Като истински пич, би трябвало да посоча на първо място себе си. И въобще не се шегувам…
Без да изпадам в капана на нарцисизма, наистина се вдъхновявам от себе си – дотолкова, доколкото не съм се отказал да опитвам. Въпреки многото падания, охлузвания и дори рани… (Около мен виждам ежедневно примери на хора, които са се отказали да се борят с живота – в един или друг смисъл – още след първото обелвяне на коленете. И са станали скучни конформисти… Опазил ме Бог!)
Друга светла личност за мен е Васил Левски. Затова, че все още е енигма и символ на всичко свято – на поколения българи. (Има нещо трагично – и емблематично – в неговия път и участ… но това е една много дълбока и много дълга тема).
Не на последно място бих посочил и Стив Джобс. Той е мой личен герой много преди пошлата мода, която завладя света след неговата преждевременна кончина. (И както Умберто Еко не е станал по-лош писател след като всяка втора манекенка тръгна да се хвали по медиите, че ляга и става с „Махалото на Фуко“, така и идеите на Стив Джобс не са загубили смисъла си от преекспонирането на неговата личност и световния култ към нея през последните няколко години).
12. Кажи сега два-три лафа за мен и защо мислиш, че този блог ще се чете.
Веднага ти давам верния отговор: „Що пък не?!“
Доколкото те познавам, ти също не си от хората, които могат да наблюдават живота отстрани – без да си кажат директно мнението. Което е добра мая за всеки начинаещ блогър…
Не знам още в каква посока ще поеме блога ти, но ти пожелавам най-искрено този път да е път със сърце.
Понякога не си даваме реална сметка, че думите ни (и в живота – и в блога) имат силата да нараняват или да лекуват. Пожелавам ти да не подценяваш тази сила – и да я използваш умело и разумно.
Или накратко: Нека Силата бъде с теб!
Хау.
Благодаря, вожде за готиното интервю! 🙂