Човек колкото и добре да живее, си прави личен блог, където да пише разни глупости. Шегувам се… почти. Има и много читави такива, разбира се.
През последните 2-3 години няколко пъти съм бил на ръба да създам личен блог, където да изливам тежките си и сложни мисли, хейт и впечатления, да изразявам иронията и сарказма през собствените си очи. И ето, този ден дойде. Повечето ме познават от виртуалното пространство с къде дълги, къде къси статуси, къде авторски и къде не толкова авторски /абе направо откраднати/. Къде с полезна информация и къде с не чак толкова полезна.
Изкушавам се да нищя политика в своя блог. Да нищя “Кемтрейлс” конспирации, “Рептили”, злокобната “Държавна Сигурност”. Да ходя на протести с тежък грим и антенки на главата, да се снимам, разбира се. И после да прикача снимките към тежки, тежки и напълно празни писания, за да получавам големи аплаузи под коментари.
Не мога да се закълна, че няма да направя бегло поне едно от всичко изброено, но ще гледам да се придържам към същия онзи стил, в който, хората ме разпознават из социалните мрежи. Не, не хейтърство. Стига толкова с това клише. То е дори демоде. Хората свикнаха да приемат всеки за хейтър, щом той не е съгласен дори аргументирано с тях. Инакомислещите са хейтъри. Моля ви се! Това е друга тема обаче. За друг пост, в друга категория 
Ако мога да си позволя да твърдя, че блог сайтът е огледало на мирогледството у всеки блогър, то това твърдение би трябвало да важи и за този блог и ще следва тази установена идентичност в Интернет пространството. Иска ми се да бях го направил много по – рано, защото имам и искам да споделя много неща с всички вас. Не за да ви убеждавам агресивно в своята правота и виждания, а за да израствам в разбиранията си за заобикалящия ни свят. Под вашата критика или съгласие. Защото всеки търси начин да намери своя път в себе си.
/ или към хладилника
